 |
Град Етрополе се намира в красивата котловина на р. Малки Искър, в подножието на връх Баба, на около 80 км от София. Населението на град Етрополе е 12 290 жители.
Градът има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода. През котловината преминават войските на Филип II Македонски (339 г. пр.н.е.), Александър Велики (335 г. пр.н.е.), келтските племена и римските легиони.
Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства - македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари - Финикия и Египет.
Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали - ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство. Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.
Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През XVI-XVII век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи - безценни документи в съкровищницата на българската литература.
|
|
